Постинг
31.03.2015 23:18 -
нюансите в мен
Автор: rali91
Категория: Лични дневници
Прочетен: 458 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2015 22:11
Прочетен: 458 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 24.05.2015 22:11
Сещаш ли се за моментите, в които ти е някак сиво и мъгливо, но сивотата не е породена от времето, което е от външната страна на напрашения прозорец.
Времето вътре в теб е сиво... и нюансите му може да не са 50,но за сметка на това са достатъчно ярки, за да се покажат и в очите ти. Когато си разочарован, донякъде наранен и може би предаден, когато сивото е тъмно и наситено, когато в очите ти се прокрадва повече влага от колкото ти се иска... тогава сядаш и какво?
Като вечно дрънкаш пред "добри приятели " ,които също обичат да си дърдорят... като приемаш отново същите "добри приятели " не само в дома, НО и в сърцето си, като поставяш тях пред себе си... като отваряш душата си за всяка тяхна мъка и радост, като ти си ти.... ... е ти си ти или по - скоро беше. Беше ... защото сивотата ти упляска няколко шамара, свалите на земята - там долу в прахта и същата тази сивота те научи ... научи те на най - важния урок: да си хамелеон .
Да умееш да сменяш цветовете си , да показваш това, което не винаги е в теб. Пред другите играеш и обагряш с онзи цвят на зеленото, защото ти си нямаш проблеми и света ти винаги е еко.
После преминаваш в оранжавко, защото залепяш фалшивата усмивка, която не винаги е съвсем фалшива. ...От време на време приемаш оттенъка на червеното, защото и ти си човек, колкото и невероятно да звучи на " добрите ти приятели " и като човек имаш право да се палиш за дребни неща... дребни, защото ти ,хамелеонче мое, ти за разлика от тях нямаш мъки и неволи...
И така, приемаш няколко различни цвята, прибираш се в твоята си стая, изваждаш тубичките с темперни бои от джоба си, прибираш нюансите на сиво, черното е само в дрехите и какво ти остава.... остава ти бялото, душата и сърцето ти... и ти
Времето вътре в теб е сиво... и нюансите му може да не са 50,но за сметка на това са достатъчно ярки, за да се покажат и в очите ти. Когато си разочарован, донякъде наранен и може би предаден, когато сивото е тъмно и наситено, когато в очите ти се прокрадва повече влага от колкото ти се иска... тогава сядаш и какво?
Като вечно дрънкаш пред "добри приятели " ,които също обичат да си дърдорят... като приемаш отново същите "добри приятели " не само в дома, НО и в сърцето си, като поставяш тях пред себе си... като отваряш душата си за всяка тяхна мъка и радост, като ти си ти.... ... е ти си ти или по - скоро беше. Беше ... защото сивотата ти упляска няколко шамара, свалите на земята - там долу в прахта и същата тази сивота те научи ... научи те на най - важния урок: да си хамелеон .
Да умееш да сменяш цветовете си , да показваш това, което не винаги е в теб. Пред другите играеш и обагряш с онзи цвят на зеленото, защото ти си нямаш проблеми и света ти винаги е еко.
После преминаваш в оранжавко, защото залепяш фалшивата усмивка, която не винаги е съвсем фалшива. ...От време на време приемаш оттенъка на червеното, защото и ти си човек, колкото и невероятно да звучи на " добрите ти приятели " и като човек имаш право да се палиш за дребни неща... дребни, защото ти ,хамелеонче мое, ти за разлика от тях нямаш мъки и неволи...
И така, приемаш няколко различни цвята, прибираш се в твоята си стая, изваждаш тубичките с темперни бои от джоба си, прибираш нюансите на сиво, черното е само в дрехите и какво ти остава.... остава ти бялото, душата и сърцето ти... и ти
Вълнообразно
Няма коментари
