Телефонен звън...но не от позвъняване, а от проклетата аларма.
Събуждаш се... Сега пък защо звъни!?  Нали е неделя ...нямаш работа, не си на лекции, срещи -никакви. Защо тогава е този вой на телефона?
Ставаш ...а то е само 5:30 РАНО сутри...

 Това, което  си мисли той...дали  тя го чува !?
А тя...тя се усеща все по -силна, по-уверена, по-различна, но и по- себе си.
Вървейки сама по изпълнените с непознати нощни улици...улици пренаселени от чужди истории - радостни, нещастни,...

 
Веднъж някой ми каза: „Обичам я...обичам я още от дете,а той не я заслужава. Ако тя беше моя ще я обичам, ще се грижа за нея, ще я накарам да се чувства като единствената. Той не я цени, лъже я,подиграва се с доверието й...А аз ...